ПЪРВА ЧАСТ

В серия от няколко публикации ще ви направим съпричастни на цялостното разработване на един интересен проект на Архитектурно бюро „Мора” за интериор и външно оформление на стара еднофамилна жилищна сграда, строена 80-те години в Троянския Балкан. Къщатата е с интересен обемно-пространствен облик и за времето си несъмнено е била гордост за собствениците си. Представяме ви арх. Марин Попов, който по-подробно ще ни „разведе” из този обект:

            – Здравейте, истинско удоволствие е за мен да ви разкажа повече за процесите и етапите, през които преминава едно такова преустройство и резултатите, които трябва да очакваме.
След щателен оглед на сградата, с моя екип установихме, че е изпълнена доста надеждно, по традиционния за времето си начин на строителство – тухли и стоманобетон. Малко следи от влага в приземните помещения издават лоша или липсваща хидроизолация в основите – проблем, който своевременно възнамеряваме да отстраним.
Площта на къщата се разпростира в три нива: приземно ниво с входно предверие, стаи, складове и санитарни помещения, второ ниво с голяма дневна, трапезария и кухня, една спалня и великолепна тераса, и трето ниво с две спални и баня.

 

  Желанието на инвеститора бе да превърнем старата семейна вила в модерен кът за отдих и развлечение с приятели. С няколко премерени промени в разпределението и частично пристрояване, смятам че постигнахме днешните изисквания за комфорт, отговарящи на осъвременената функция на сградата.

В тази статия ще ви запозная с преустройството на приземния етаж, където разширихме антрето със стълбата и входната врата и обединихме останалите помещения в самостоятелен апартамент. Целта ни при всяко преустройство на съществуващи сгради е посредством повече мисъл и обиграни похвати да пренастроим вътрешния й „организъм” с минимална намеса в конструктивната система. Това  спестява на инвеститора изключително много средства и време – ресурси, които можем да използваме за постигане на още по-добър краен резултат.

 

Антрето е помещението, което ни посреща при влизане в една сграда и следвайки принципа за „първото впечатление” интериорът е подчинен на топлотата и гостоприемството, които очакваме, пристъпвайки прага. Още отдалече ни примамва широка входна врата, богато декорирана с витражи. Вътре ни обгръща уютната атмосфера на орехова облицовка по стените и пластични форми от ковано желязо на парапета, всичко това обляно в мека, дифузна светлина. Освен действителното разширяване на антрето, сме използвали и една хитра заигравка с илюзорното пространство на голямото огледало от пода до тавана. Тъй като площта на съществуващото сервизно помещение бе присъединена към антрето, се наложи пристрояването на нова малка баня.

 

 

 

Апартаментът на приземното ниво е предназначен за самостоятелно ползване и е разработен така, че да предоставя на обитетелите си всички необходими удобства за незабравимо пребиваване. Той разполага с едно голямо, многофункционално помещение, отделна малка спалня и луксозна баня.

В предната част на общото пространство е разположена зона ден – трапезария с кухненски сет. Широки прозорци от две страни изпълват пространството със светлина, а визуалната връзката с градината отвън е близка и непринудена. Тъй като кухненския ред е изявен в общото пространство и активно участва в изграждането на интериорния облик, за направата му са използвани материали и цветове в унисон с останалото обзавеждане.

 

Зоните ден и нощ са отделени в общото помещение посредством плуващ в пространството TV-шкаф с огромен телевизор. Нощният тракт е обзаведен с двойно легло, пейка и конзолна тоалетка в минималистичен стил. Живописно дървено пано от разноцветни летвички осмисля „глухата” стена зад леглото и създава атмосфера на уникалност. Обединяващ елемент в цялото помещение е дългата вътрешна стена, която решихме изцяло да се облицова с дизайнерска серия италиански гранитогрес. Тъй като площта на стената не е голяма, инвестицията в скъп материал се оправдава от безупречния вид и функционалност.

 

 

Малката спалня,  поради размерите си, е предназначена предимно за деца. Обзаведена е много семпло, като е обърнато специално внимание на детайла – орнаментът, украсил таблите на леглата отзвучава като вертикален фриз в тапетите до вратата. Мебелите имитират грубовата обработка на ценна дървесина, което е търсен ефект, носещ духа на старите майстори.

 

В дъното на коридора е банята. При богатия пазар на материали и обзавеждане за баня е доста трудно да се определи точният баланс и да се постигне специфична индивидуалност на това помещение. Точно заради това оставихме банята за накрая и при проектирането й следвахме цялостното усещане, което апартаментът създава. Именно то продиктува използването на осъвременен рустикален нюанс, в съзвучие със самобитния характер на балканското селце и освободеното ваканционно настроение, завладяло обитателите при мисълта за предстоящия уикенд.

 

Продължавайки разходката си из мечтаната вила, следва да ви заведа на второто ниво. Връщаме се в антрето, където красива еднораменна стълба се качва нагоре. Етажът е претърпял много хитроумно и находчиво преустройство, за което ще ви разкажа в следващ материал.

ВТОРА ЧАСТ

В предната част на материала представихме първия етаж на проект на Архитектурно бюро „Мора” за интериор и външно оформление на стара семейна вила в Троянския Балкан. Отново с нас е арх. Марин Попов, за да продължим разходката си по-нататък:

– Здравейте! За мен би било изключително приятно, ако след като вече  разгледахме партера, ви е било интересно и сега ще ме последвате на втория етаж. Тук направихме някои любопитни промени, които ни позволиха с минимална строителна намеса да постигнем качествено нова организация на помещенията – по-функционална и диференцирана. На схемите с разпределението можете да видите как от стълбищната площадка направихме отделен вход за спалнята и нова самостоятелна баня.

         

По този начин постигнахме две важни предимства:

първо – сега имаме пълна автономност на спалнята. След като я изолирахме от общата зона за забавления, тя получи самостоятелен подход от стълбището и санитарен възел.
второ – след като премахнахме прехода през дневната, освободихме пространството от дистрибуторната му функция, осигурявайки възможност за по-ефективно групиране на обзавеждането. Също така удовлетворихме желанието на инвеститора за централно разположена камина, която да се вижда отвсякъде.

 

 При интериорното изграждане на спалнята заложихме на черно-белият контраст, обогатен с различни естетични похвати като фото-принтове, фигурални тапети със специфична фрактура и декоративно осветление. Сребристи акценти в мебелировката, вратата и рамката на огледалото подсилват ефектната белота. При влизане в стаята внезапно погледът е завладян от огромното цвете на отсрещната стена.

Мега-маргаритката на черен фон е основният декоративен акцент на помещението. След отшумяване на първоначалното впечатление обръщаме внимание на другите детайли – таблите на леглото са с орнаменти от хромиран метал, а осветлението на стаята е решено нетрадиционно – множество различни по диаметър кръгли еднотипни аплици са монтирани на едната стена, създавайки композиция с впечатление за премерен хаос. Силата на светлината може да се регулира от много ярко до мъжделеещо дежурно осветление.

Банята към тази спалня също е в черно-бяла гама.

Една „нахална” червена ивица, разпадаща се на малки цветчета нарушава хармонията и внася разнообразие в помещението. Мивката и тоалетната са избрани от дизайнерска колекция на световно известен производител. Композицията от кръгли огледала е реплика на осветлението в спалнята и е още един свързващ елемент за този тракт.

 

Помещението на кухнята е с изцяло ново обзавеждане. Тук не предвиждаме място за хранене, което обуславя решението за двустранно разполагане на работни плотове. По този начин осигуряваме достатъчно площ за домакинята, дори е възможно включването и на помощници. Корпусните мебели ще се изработят от черни ламинирани ПДЧ плоскости, с подходящи фладер-декорации, а на прозореца ще монтираме широки дървени щори.

 

Непосредствено до кухнята се намира дневната зона, смислово и архитектурно сепарирана на няколко своеобразни къта. От вратата веднага попадаме в малката трапезария. Това е една площ, най-близо до кухнята, битово обзаведена с Г-образен дървен миндер и маса за хранене. Две стъпала по-нагоре е разположена същинската трапезария с голяма, кръгла маса за 12 човека. Неостъклената стена вдясно ще бъде декорирана с дългокосместо текстилно пано – тип халище. Между двете трапезарии е ситуирана стълбата за третия етаж. Стъпалата са дървени с цвят на орех, а челата и страниците са в бяло.

Предвиждаме монтирането на уникален парапет, ръчно изработен от майстор на ковано желязо. В началото на по-голямото стълбищно рамо е споменатата по-горе атрактивна камина. Тя е тристранно остъклена и „затваря” тихия медиен кът с ниско, меко сядане. Атмосферата в това релаксиращо пространсво е малко по-тежка и по-представителна. Облицовки от благородно дърво по стените, ефектни орнаментални декорации със скрито осветление и кожени мебели се смесват с аромата на маркови питиета и екзотични пури. В тази зона умишлено е понижено нивото на тавана, засилвайки субективното усещане за уединеност. Улеят за завесите визуално отделя този таван от стените и създава илюзорна мистичност, допълваща общият комфорт. Огромният телевизор и първокласната озвучителна система нанасят финалните щрихи.

 

На това ниво се намира едно от най-приятните неща, с които една самостоятелна къща може да зарадва обитателите си – огромна покрита тераса с новопредвидено барбекю. Привечер, когато жегата олекне и слънцето започне своята криеница с върхарите на вековните дървета там далеч, на хоризонта, издължените му лъчи уморено се плъзват по гледжосаните ракиени чашки.

Старата дъбова маса протяжно изохква под тежестта на голямо плато с прясно нарязана салата. Свеж планински полъх ни напомня да си заметнем горнището с дългите ръкави. Просвирва щурче и веднага в отговор отеква жабешки рефрен от близката река. Червените въгленчета в огнишето разливат пламъчното си сияние, припуквайки в очакване на онова, което ще се появи върху обгорената скара . . .

 

ТРЕТА ЧАСТ

В предишните публикации ви представихме първо и второ ниво от дизйнерския проект на Архитектурно бюро „Мора” за преустройство на интересна балканска къща.

Остана да разгледаме последния етаж, където са разположени две спални и баня. Тук разпределението на помещенията е запазено и е обърнато специално внимание на интериорното изграждане. Има места, където винаги се чувстваме добре, без да осъзнаваме на какво се дължи това – просто ни харесва. Истината е, че умишленото създаване на подобна среда е сложен процес, в който освен куп закономерни правила има нужда и от съзидателна тръпка.  Арх. Марин Попов ще продължи да ни разкрива тайната на това изкуство.

– Уважаеми читатели, едно от желанията на инвеститора бе къщата да е разнообразна и многолика, така че при всяко посещение да предоставя ново усещане и различни преживявания. Без да достигаме крайности, решихме да потърсим това разнообразие в обзавеждането на спалните. Те са относително затворени обекти и индивидуалния подход към всяка една не би нарушил единството на цялата сграда.

Две спални разгледахме в партерния апартамент – едната, интегрирана в общото пространство на дневната, а другата е много малка, с две отделни легла. Трета спалня представихме и на втория етаж. Тя е издържана в ахроматичната гама със сребристи акценти. Другите две спални в къщата са разположени на третото ниво и сега ще открехна вратите им, за да погледнете в тях. Отворена еднораменна стълба с орехови стъпала и парапет от ковано желязо води към малката площадка на последния етаж. Интериорът на едната спалня е вдъхновен от традиционните занаяти на региона, съчетаваща духа на Троянската керамика и златните ръце на местните дърводелски майстори.

 

Използваните земни цветове и естествени материали създават чувство на спокойствие и близост с природата. Прекрачвайки прага, кракът ти потъва в дебел мокет. Присядаш на леглото и тутакси усещаш първичната грубост на кенарените чаршафи. Игривите шарки на керамичните грънци, надничащи от полицата и натуралните жилки от фладера на мебелите от масив нашепват текста на „Хубава си моя горо”. Златистата стена, скритото дифузно осветление и телевизорът успешно се вписват в ретро атмосферата и за добро или за зло – напомнят за времето, в което живеем.

Втората стая първоначално бе замислена като детски „фентъзи” свят, но след няколко варианта и щипка прагматизъм решихме да запазим етно-натуралистичния облик. Две от стените декорираме с атрактивен принт, а третата е заета от вграден гардероб, който обработваме в дървесен цвят. Семпла тоалетка с композиция от огледала и телевизор осмислят стената с вратата. Завесите, подбрани от полупрозрачна грубовата тъкан създават усещане за първична близост с природата. Това се подсилва и от емблематичния стол Egg (яйце), в изпълнение от обработена златиста кожа с контрастна възглавничка. Импровизираните нощни шкафчета са изработени от стари дънери, белязани от времето.

            Тръгвайки обратно към отрупаната с лакомства маса в трапезарията на долния етаж, остана да погледнем и в банята. Тя е много, много малка. В изграждането й сме заложили на свежи цветове и обзавеждане с лек ретро отенък. На оранжевата стена е монтиран атрактивен дизайнерски радиатор. От ляво на мивката стои тясно и високо огледало в месингова рамка. Плочките са много нежни и са подбрани от колекцията на именит италиански производител.

 

С това приключва нашата разходка из вилата на гостоприемните стопани. Визуализациите, които Ви показах, са окончателните резултати, до които стигнахме, минавайки през множество варианти. Надявам се да съм привлякал Вашето внимание и да Ви е било интересно да прекарате част от времето си с нашия проект. Ще се радвам, ако поне малко съм провокирал желанието Ви да помечтаете. Това би било първата стъпка към създаването на един по-уютен дом, готов да ни предостави безбройните приятни мигова, за които всички жадуваме.

Край.

Архитектурно бюро „Мора”